Структурата на данъчното облагане се различава значително в отделните държави — членки на ЕС, съгласно констатациите в нов доклад.
Данъците са или преки, или косвени. Обикновено пряк данък се налага върху доходите на физическите лица, печалбите от стопанска дейност, вноса и износа, както и върху имуществото. Косвеният данък (ДДС, налози върху вноса или
акцизи) е данък, начисляван върху материално или юридическо събитие от случаен или временен характер и върху (юридическо или физическо) лице, което често може да бъде посредник, а не лицето, отговорно за това събитие (оттук и косвения характер на данъка).
Съгласно последното издание на Европейската комисия „Тенденции в областта на данъчното облагане в Европейския съюз“, структурата на данъчното облагане се различава значително в отделните държави членки.
В Дания например преките данъци имат най-голям дял в общите данъчни приходи (64,6 %), следвана от Ирландия и Малта. В Норвегия и Исландия преките данъци също имат относително голям дял.
В доклада за 2020 г., който обхваща всички държави членки плюс Исландия и Норвегия, се отбелязва също така, че социалноосигурителните вноски в тези държави имат респективно малък дял в общите данъчни приходи. В Дания има конкретна причина за изключително малкия дял на социалноосигурителните вноски: повечето социални разходи се финансират от общото данъчно облагане. Тъй като това изисква високи равнища на преки данъци, делът на прякото данъчно облагане в общите данъчни приходи в Дания е най-големият сред всички държави членки.
Положението е различно в Словакия и Чехия. В данъчните системи на тези две държави социалноосигурителните вноски имат голям дял в общите данъчни приходи, а приходите от преки данъци имат относително малък дял. Освен това системите за социално осигуряване в тези две държави се финансират от
социалноосигурителните вноски.
От друга страна някои държави членки имат много по-малък дял на преките данъци. Такъв е случаят на държавите членки, които са приели системи за данъчно облагане с пропорционална ставка с пределни данъчни ставки под средните за ЕС, което обикновено води до по-голямо намаление на преките данъчни ставки спрямо косвените данъчни ставки.
Както се вижда от примера на Хърватия, България и Унгария, по-малкият дял на преките данъци се компенсира от относително по-големия дял на косвените данъци. По-малкият дял на преките данъци в Словакия, Чехия и Литва обаче се компенсира от относително по-големия дял на социалноосигурителните вноски.
Заслужава да се отбележи, че близо половината (46,1 %) от данъчните приходи (включително социалноосигурителните вноски) в целия ЕС са били предявени от централното или федералното правителство.
Продължете обсъждането с помощта на портала TAXEDU
Търсите интелигентен начин да запознаете учениците си с различните видове данъчно облагане, разгледайте каталога за обучение на портала TAXEDU. Присъединете се към форума, за да обменяте новини, мнения и опит с други учители.